Отвореност и растеж на националната икономика

Velko Marinov

doi:10.37075/YB.2006.1.01

Authors

Prof. DSc in Economics Velko Marinov Department of International Economic Relations and Business, Faculty of International Economics and Politics, UNWE Author

DOI:

https://doi.org/10.37075/YB.2006.1.01

Abstract

Представената студия е посветена на изследването на въздействието на отвореността върху растежа на националната икономика. Изследването се концентрира върху разкриването на конкретните насоки на въздействие на 2 форми на външноикономически връзки – външната търговия и притока на преки чуждестранни инвестиции – за растежа на отделната национална икономика. Тези насоки са особено ясно изразени при Р България, която може да се разглежда като типичен случай на “малка отворена икономика”. Анализът аргументира извода,че ускореното нарастване на износа на стоки и услуги през последните 5-6 години е основен фактор за растежа на българската икономика. Тази роля на националния износ в значителна степен се отслабва от неговата архаична структура.Преките чуждестранни инвестиции повишават икономическия растеж в България преди всичко чрез въздействието си върху инвестиционния фонд в страната. Ключова роля в това направление играят инвестициите “на зелено” и тези за разширяване дейността на установилите се чуждестранни филиали. Сравнително ограничена е ролята на чуждестранните инвестиции при трансфера на модерни технологии към нашата страна.По-пълното оползотворяване на потенциала на отвореността за въздействие върху растежа на нашата национална икономика изисква разработването и последователното осъществяване на обоснована стратегия за структурна и технологична модернизация на българската икономика и конкретни политики в широк кръг области (в т.ч. в сферата на научните изследвания и технологичното развитие, образованието и подготовката на кадрите, инвестициите и т.н.). Присъединяването на страната към Европейския съюз прави необходимостта от подобна стратегия и политики още по-актуална.

References

Sax, J. & Larrain, F. (1999). Macroeconomics. Global Approach. Moscow: Delo. ISBN: 5-7749-0147-5

Claassen, E. (1978). M. Weltinflation.

Dornbush, R. & Fisher, S. (1997). Macroeconomics.

Samuelson, P. & Nordhaus, W., D. (1997). Economics. Moscow: Binom - Knorus. ISBN: 5-7989-0030-4

Bank, Graham, Baxter, Ronald Eric, & Davis, Evan (1992). World Dictionary of Economics. Burgas: Delfin Press.

Frenkel, Jacob & Mussa, Michael (1980). Monetary and Fiscal Policies in an Open Economy. American Econimic Review, 71(2), 257. DOI: https://doi.org/10.3386/w0575

Plümper, Thomas (1996). Lexikon der Internationalen Wirtschaftsbeziehungen. DOI: https://doi.org/10.1515/9783486788341

Bragina, E. (2005). Around the Book. Synergetics of Geo-economic Multipolarity. ME i MO, 103.

Pilbey, K. (1995). International Finance. Sofia: FTP. ISBN: 954-8605-01-5

Sauvant, Karl P. (2001). World Investment Report 2001: Promoting Linkages. UN, UNCTAD.

Holopov, A. (2005). Globalization and Macroeconomic Equilibrium. ME i MO, 16.

World Investment Report 2005. (2005). UN, UNCTAD. DOI: https://doi.org/10.1163/2468-1733_shafr_sim010030027

Index of Economic Freedom 2000. (2001). Heritage Foundation.

The World Bank, Globalization, Growth and Poverty: Facts, Fears and an Agenda for Action. (2001). The World Bank.

IMF Research Deptartment (2001). IMF, World Economic Outlook. Washington, D.C.: International Monetary Fund (World Economic Outlook). DOI: https://doi.org/10.5089/9781589060739.081

Krueger, A. (1978). Foreign Trade Regimes and Economic Development: Liberalization Attempts and Consequenses. N.Y.: National Bureau of Economic Research, Ballinger. DOI: https://doi.org/10.2307/20040442

Balassa, B. (1986). Policy Responses to Exogeneons Shocks in Developing Countries. American Economic Review, 77. DOI: https://doi.org/10.1007/978-1-349-10588-5_2

IMF Research Deptartment (1993). IMF, World Economic Outlook. IMF. DOI: https://doi.org/10.5089/9781557753403.081

Sacks, J. D. & Warner, A. (1995). Economic Reform and the Process of Global Integration. Brookings Papers on Economic Activity, I, 36.

IMF Research Deptartment (2006). OECD, Economic Outlook 68. OECD. DOI: https://doi.org/10.5089/9781589065987.081

Hallward-Driemeier, Mary, Iarossi, Giuseppe, & Sokoloff, Kenneth (2002). Exports and Manufacturing Productivity in East Asia: A Comparative Analysis with Firm-Level Data. NBER Working Paper № 8894. DOI: https://doi.org/10.3386/w8894

Angelov, I. (2006). Competitiveness - the Greatest Economic Challenge for Bulgaria in the European Union.

Porter, M. E. (1990). The Competitive Advantage of Nations. New York: The Free Press. ISBN: 978-0-02-925361-8

Matev, M. (2006). Conditions and Prerequisites for Enhancing the Competitiveness of Science in Bulgaria. Collection "Integration of Bulgaria in the European Union – Challenges of Competitiveness .", pp. 157.

NSI (2005). Statistical Yearbook 2005. с.441; Иновации. БГ…, с.63.

Zareva, I. (2006). Competitiveness of Bulgarian Education. Collection "Integration of Bulgaria in the European Union .", pp. 158-161.

Fisher, P. (1999). Foreign Direct Investment for Russia: A Strategy for Reviving Industry. Moscow: Finansy i Statistika. ISBN: 5-279-02172-5

UNCTAD (2005). UN, UNCTAD, World Investment Report 2005 …, p. 122, 129. UN. URL: https://digitallibrary.un.org/record/557447?v=pdf (accessed 2007-06-15)

Coe, D. & Helpman, E. (1995). International R&D Spillovers. European Economic Review.

Coe, D., Helpman, E., & Hoffmeister, A. (1997). North-South R&D Spillovers. The Economic Journal.